Вчера

Денят ми пътува

с нощен експрес.

Живее във влака,

спи във вагона,

дълго вече се вози.

През прозореца -

тихото лято жуми.

Небето простира

облачни черги,

приканва денят ми

да слезе, да спре.

Но влакът тиктака

по извитите релси

назад по часовник.

Денят ми пътува 

към теб и не слиза

до последното

"чао" между нас.