Аз съм

медуза

във космос. 

Плъзгам пипала,

паря празнотата

по периферията.

Прикрепям полипи

по пусти планети.

Плавам без посока,

без кръв, без пол.

Опипвам безкрая,

премислям, приемам.

Плавно потъвам

в Персей.

Photo by Naomiphotography

Метаморфоза 1

Какавиди сме

и вием възли,

връзки, въжета

във въздушен

пашкул.

Тук е топло, тихо.

Танц на трептене.

Тъгата се стапя и

тайно трием тела

в тъмнината.

Нимфи сме 

и насаме никнем

в нишки от ноти,

в нощни новели, 

в небесна нирвана. 

Насекоми сме

с ново начало. 

…

За да премина

трябва скоро

да те оставя. 

Успехът ми

ще е увенчан 

със самота. 

Illustration by Miles Johnston - “Burning the Midnight Oil”

Не ме разбирай погрешно. 

Не се радвам, че падна, 

не се радвам за поредния белег. 

Все пак си момче с колело. 

Радвам се, че имаш 

поне една рана, 

която и аз съм промила. 

Photography by Tom Burrows - “Cy’s Ghost”

Кап - кап

Животът ни се топи

като сладолед на клечка

в топъл ден от август. 

Изтича от вените ни,

разлива се от очите,

от кожата и от сърцата ни

капка

по

капка. 

Красиво е да се топя с теб. 

Вчера

Денят ми пътува

с нощен експрес.

Живее във влака,

спи във вагона,

дълго вече се вози.

През прозореца -

тихото лято жуми.

Небето простира

облачни черги,

приканва денят ми

да слезе, да спре.

Но влакът тиктака

по извитите релси

назад по часовник.

Денят ми пътува 

към теб и не слиза

до последното

"чао" между нас.